Палачинки

Това ми е любимата съботно-неделна закуска. Обожавам да ги правя и като знам, че има "ценители" у дома, просто ме сърбят ръцете да ги забъркам. Правила съм "милиони" варианти на тестото - с вода, без вода, с мляко, без мляко, с кисело мляко, със сода, без сода, с квас, без квас, с мая, без мая, с белтъци само, без яйца, ама наистина какви ли не?! Обаче ето тази се задържа във времето, ама не знам дали ще пребъде ;)

Продукти

1 чаена чаша мляко
1 чаена чаша вода
1 яйце
1 с. л. захар
1 ч. л. сол
мнооого краве масло за намазване
малко олио за тиганчето

Приготвяне
Никога не съм ги правила с миксер, не защото няма да ми хареса или няма да се получат, а просто защото нямам такова чудо. Ползвам един вехт пасатор, който е страшно кулинарно оръжие. С него в една висока еднолитрова купа (нарочена да служи за смес за палачинки за 3-ма мъже и 1 ламя) разбивам яйцето, солта, захарта. Добавям млякото и захарта и с любимото ми "канче-сито", бавно и на части обогатявам с брашното.
И сега тук идва тънкият момент, където всеки може да импровизира. Който си пада по палачинки-фиданки с тънка снага... да люсне малко още водица или млекце към тестото, да стане по-редичко. Ако обаче си ги любите ренесансовки модел, с меки пуФкави бедра, значи нек` тогаз да си остане такова тестенцето.


Печенето на палачинките
Тук е другата обществена тайна. Значи трябва да си намерите идеалната двойка тиган-черпак. Да, не е лесно! То е като да намериш принца с белия кон, ама ето, че има и такива дето са го намерили, тоест да не се отказва човек.
Цър няколко капчици олийце в тиганчето, ама пестеливо, не повече от 2-3. После с черпака, изливам в единия край на тиганчето, което държа наклонено под ъгъл и започвам да го връткам, докато му се завие свят или докато се разстели палачинката равномерно. Като почне да се отлепва в краищата, значи е време да се обърне. Обръщам. Допичам. Изваждам в чинийка и сега щедро, на дебело, никакви финансови и икономически кризи не ме спират да намажа с масло, а то горкото се топи, топи върху горещата палачинка. И тъй, ако имам воля и да издържа без да ги опитам, ги накамаряваш една връз друга и така докрая на сместа. 

 

Заключителната част
Тук вече кой както му се харесва. Със сладко, със солено... 
Моето предложение е с желе от дюли. Реколта Есен 2013, набрани от пустееща градина, забутала се недалеч от София и почти неоткриваема на географските карти губерния, наречена Церецел.