Торта "Ореховка"

 

За крема

1 жълтък

750 мл прясно мляко

3/4 к. ч. захар

5 с. л. брашно

краве масло с големината на кибритена кутийка

За блата:

3 белтъка

3/4 к. ч. захар

1 ч. л. канела

2 ч. ч. ситно смлени орехи

Още един успешен експеримент. Значи „отпуската” е страхотен мотиватор и двигател на фантазето. Гледам вчера в „ладилнико” се мъдри нещастна една чашка с две белтъчета изостанали от застройката на супата. И к`во? Не?! Не, ама да. Веднага се вади миксерчето на маминка и пууу... Чуквам още един белтък вътре и захарчец и докато стане на сняг. Малко канелка и орехи, но много ситно смлени. Ползвах една стара пластмасова машинка, сигурно на 30 години, но жестока. Прави орехчета на много фини стърготинки. В малка тавичка върху хартия за печене слагам да се пече сместа. Или по-скоро да се суши на 150 градуса. Получава се страхотно блатче тип „ореховка”. Може да се изсуши и изпече равномерно, но може да се остави леко лепкаво вътре и хрупкаво отгоре. Зависи от предпочитанията.
Чудих се известно време, какво да бъде продължението, но в крайна сметка го реших. Към свареното прясно мляко добавям захар и предварително разтвореното във водичка брашно. При постоянно бъркане течността се сгъстява. Когато заври, изтеглям съда от котлона, добавям жълтъка, който разбих с малко водичка, около 1 с. л. да речем, след което сложих масло и продължих бъркането на котлона до пълното разтваряне на маслото. По желание може да се сложи ванилия, но маслото е достатъчно ароматно, за да се пропусне.

Този път нямах под ръка ринг със свалящи се стени, иначе бих го използвала и бих изляла крема. След охлаждането му бих оставила да попие в блата и да се стегне в хладилник. Но тъй като нямах нито ринг, нито пък време за чакане, излях крема и на няколко пъти обирах с лъжица крема отстрани и го връщах в центъра на формата, докато ми писна и крема започна да се стяга. Ефектът е в чинията... и по пръстчетата...  А това всъщност е последното парче. Снимка на цялата продукция липсва, но пък с последното парче има цяла фотосесия :)