Сладкиш с тиква, пълнозърнесто брашно и ечемичени ядки

Не знам дали ви се е случвало да правите нещо на един дъх и после да се чудите, какво точно сложихте в него та се получи точно така. Бързам да си запиша днешната рецепта, преди да се е изпарила, защото точно такава орис ще я застигне. Все от някъде трябва да започна. И така, нали сме в сезона на тиквите, преди 2-3 седмици се наложи да замразя един пакет настъргана тиква, тъй като не беше по силите ни да я "унищожим" наведнъж. Чак днес й дойде ред да влезе в употреба. Бях решила, че ще правя нещо, но се чудех с ябълки или с тиква, исках нещо сладко за следобедна закуска, в същото време не исках нито кекс, нито тиквеник.... ама и аз не знаех какво точно исках и както се казва "с яденето идва апетитът" така и с моето занимание. С приготвянето на сладкиша дойде и идеята.
Извадих пакета тиква от фризера и го поставих в тавичка, ръснах малко захар върху тиквата и я сложих да се размрази във фурната на някакви си смешни 50 градуса. Започнах да сглобявам съставките през това време.

Спрях се на следните продукти, от които използвах въпросните количества.
1 ч. ч. бяло брашно
1/2 ч. ч. пълнозърнесто
1/2 ч. ч. ечемичени ядки
1/2 ч.ч. кисело мляко
3/4 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. смлени орехи
1 равна ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.ч. олио
рожков, какао, канела
1 с.л. какаово масло - може и да се пропусне без проблем, но аз го имах и не си го спестих
2 белтъка

Добавих содата в киселото мляко, смесих брашната с ечемичените ядки. Ядките могат да се заменят с овесени, но аз лично нямах такива и използвах наличните запаси. Тези не бяха фини ядки и съответно се усещаха по-хрупкави на места.Спокойно можете да ги минете през пасатор, за да ги направите по-фини, ако не предпочитате да усещате вкуса им. Постепенно добавих, захарта, олиото и канелата. Върху затоплената тиква сложих какаовото масло и след като се уверих, че не е гореща я добавих към сместа. Приготвих една оранжева смес, която канелата не беше успяла да оцвети. Идеята ми беше да разделя сега на две и да направя два цвята.
Първа "руса" смес и Втора "брюнетка".
Към блонди добавих двата белтъка, които разбих с вилица преди това.
А брюнетката реших, че добре ще си партнира с какао и рожков. Нещо много взе да ми допада вкуса на рожковото брашно и не се лишавам и от него напоследък.
Използвах хартия за печене. Първо положих брюнетката, а след това добавих и русата й приятелка. Двете се наместиха без да се бият в кексовата форма и докато се опознаваха и си бъбреха, реших да тествам един вид украса с ябълкови розички, който видях малко преди да се захвана със сладкиша на ето това местенце, често откривам много идейни неща там. Директно преповторих идеята, като реших обаче, че ако захаросам парченцата предварително, само могат да станат още по-вкусни. Оказа се много добро попадение - карамелизирана ябълка, хммм...Ето как изглежда и готовата изпечена продукция.