Банички на тиган

През седмицата се изчерпвам от към идеи за закуска. Не защото няма какво да се приготви, а защото ме мързи да ставам рано, защото си е нужно и разнообразие. И като се започне с любимите неща на децата, като ги извъртиш по веднъж и ... край! После хапеш пръсти какво да бъде. А пък ако вземеш, че им предложиш нещо ново на тия деца... ех, Боже! То обикновено "не е вкусно" и е последвано от въпроса "Нещо друго няма ли?". Ами, няма! И в склада няма!
Та тази сутрин ставам аз в 7 часа и се отправям към банята. Намирам си очите, давя ги в две шепи вода, включвам водата за чая и започвам да обхождам мислено всички изчерпани възможности. Зареждам чая и се сещам за пакета кори за баница, който е предвиден всъщност за баница с праз или баница със зеле, ама всъщност ще бъде днешната ни закуска. Включвам котлона да загрява, че "Раховец"-ът и той завалията бавно се събужда и продължавам с

изваждането. Има един пакет с извара, който беше купен за лекарство, но за мое щастие не се наложи да бъде използван. Грабвам го и се започва. Разстилам един лист от корите за баница, разпределям равномерно по дължината 2 супени лъжици извара. Навивам като пура. Готовата навита пура, разрязвам на две равни части. През това време тигана е загрял. Зареждам и втората разделена на две пура и продължавам с навиването на третия лист. И така до 7.30 часа половината пакет беше изпечен, чаят беше готов. Можех вече да събуждам ученика и неговият по-малък другар.
Вариантите за приготвянето на този вид банички са много и най-различни. В тигана може да се пекат без мазнина, с много малко мазнина. Кой както му харесва. Плънката може да бъде с извара, сирене, яйце и сирене/извара, бекон, кашкавал... и т.н.