Тиквени ореховки

Вече четири пъти подред правя не какъв да е сладкиш, а Сладкиш с тиква. Ето по тази рецепта тук. Предпоследният път разнообразих и взех, че с част от сместа направих някакви бисквитки. Част от продукцията занесох за почерпка на едни приятели, барабар с кутията, в която ги бях подредила. На следващия ден порасналият ни наследник ме обвини, че ъм скрила кутията с бисквитите :(
Хубава работа! Откъде да знам, че два дни подред ще им се яде едно и също десертче и на третия още няма да им е втръснало. Още на следващата сутрин, след като изпратих баткото на училище, дръпнах един тигел до пазарчето на Борово и се обзаведох с един 4-килограмов резен тиква. Още докато подрънквах с ключовете пред входната врата, за да я отключа и отвътре тупур-тупур с радостни писъци ме посреща Дребосъчко. Подавам торбите на мъжа, а тиквата оставям в едната си ръка. В момента, в който малкият я съзира и започва да пищи от кеф: "Диняяяя! Ди-ня! Ди-ня! Ди-ня!"
Обеснявам аз, че е тиква, ама... ходи разправяй, че нямаш сестра. Тиквата стана диня и туй-то. Добре, че се разсея меракът за лятната версия на тиквата, че не знам дали щях да преживея йощ една драма.
И както и да е, програмата е ясна. Някой питаше "Кой ни гледа децата, докато готвим?"
Кой ли? Ами в повечето случаи се готви рано сутрин, преди да е станало време за разходки. Към 10 часа вече се започва с разходките и едва в следобедния сън на детенце остава време за приготвяне на глезотийки. Е, моето за късмет спи повечко следобед. Нямам представа как е да гледаш дете, което спи едва 30-40 минути, защото моето спи по 3-4 часа без да му давам попара с червено вино. Ама сегааа, ако се налага ще секвестирам малко червено вино, само рахат да е. ;)
Стига заплесии, ами да пусна и рецептата, че утре като се присетят децата за "тиФка" като онаяяя, да не се чудя как точно я приготвих. Още повече, че се сдобих и с подарък кухненска везна, която нали трябва да влезе и тя в употребя, няма да седи като музеен експонат, я.

Продуктите, без които не може тази вкусотия:

настъргана тиква - 850 г
захар - 170 г
2 с. л.  мусковадо - използвах я повече заради аромата, отколкото заради нещо друго
канела - 1 чаена лъжичка
кисело мляко - 550 г
сода - 1 чаена лъжичка
овесени, пшенични, ръжени, ечемичени ядки - 220 г 
пълнозърнесто брашно от лимец - 150 г
орехи - 300 г
олио -130 мл

Тиквата се настъргва и се обърква с канелата и захарта. Може да се използва кафява вместо бяла захар. Содата се добавя към киселото мляко и след като кипне, се добавя микса от овесени ядки, олиото. Всичко се смесва, прибавят се и орехите. Сместа се оставя да престои в хладилник за около час-два. През това време ядките омекват и се усещат много приятно след изпичането.
С помощта на лъжица сипвате сместа върху хартия за печене. Имайте предвид, че не се разтичат, така че спокойно можете да ги доближите на разстояние от половин сантиметър една от друга. При мен тиквата беше настъргана на кухненски робот, което си е малко по-едро от най-ситната част на обикновено ренде и поради тази причина си стават едни рошави лъжичковци, от които леко прибирах стърчоците от тиква, за да не станат ореховки с мустаци. Не че нещо против имам мустаката кампания Movember, ама айде сега да не е и в чиниите, де. ;)
Много лесно и непретенциозно се пекат. Може и на загрята фурна, може и на незагрята. Сместа беше толкова много, че можах да пробвам по всички начини. Ще излъжа за бройката, но излязоха поне 6 тави. Надявам се да стигнат до края на седмицата. Амин!

 След като изпекох и една тава от тези мини бонбонки баткото опита от всички видове бонбони, разбирайте различен цвят на хартията - жълт, кафяв, червен и отсече:
- Тези жълтите имат вкус на круша. А кафевите са шоколадови. Чакай да опитам от червените... имат вкус на боровинка! Всъщност не! На червена ябълка!
Ами това беше :)

Същата смес във вариант на мини бонбонки