Блог по Чудомировски
Оф, от къде да започна, като съм Мара Подробната? Че като тръгна да разказвам, все съм една конкретна... от зачеването до раждането казваше баба ми.
Та преди една година къде на майтап, къде наистина изтърсих ей тоя кулинарен блог в интернет пространството. Спеше ми кротко малкото синче и майка му готвеше, та пушек се вдигаше, та какво да стори бедната женица, като и тя с тежка диагноза, по-тежка и от най-тежкото селфи. Нали така се наричаше. Е, ама това е още по-страшно. КУЛИНАРНО СЕЛФИ! Казвам ви, страшна работа е. Направо си е хронично заболяване като крастата. Чешеш я, чешеш я, няма начесване. Защо ми трябваше да се захващам тогава, ама ай нА!
Гледам тогава и слюноотделям по едни красиви блогове, от хубав по хубав. То снимки, то аранжировки, то красоти, ум да ти зайде.И тогава единият от вътрешните ми гласове се изтъпани:
- Боже, как искам и аз да имам такъм хубав блог... - хлъц, мляс и си оправи разчорлената прическа.
- Хахахахаха.... олеле майко, видяла жабата, че подковават коня и дигнала крак. Къде си тръгнала да се мериш ти с блогърите, ма! К`во?! Ти знайш ли изобщо какво животно е туй блога? И без туй кат` та знам как са оправяш с технологиите, има да ти са смеят хората.
Изсмя се друг един вътрешен глас и се скараха жестоко като комшийки на плет.
- Амчи `ко пък. Що да не си направя? Ти знайш ли колко са като мен дето все ги е страх, да не би някой да им се смее. Ами да се смее бе, то нали смеха е здраве. Значи освен добро да направя на някой, друго к`во? Току виж някой друг и той се осмелил да направи блог. Нима е забранено?! Я си гледай работата и не ми се меси.
- Гледам си я аз, гледам си я. Всеки път като се къпя си я гледам.
Сдърпаха се жестоко двата гласа и накрая единият надделя.
Изтъпаних се и аз баш на 1-ви април с блог. Пуснах го да си пасе на воля из пространство и хем исках да споделя с приятели, хем не ми стискаше. Споделих го. Някой се усмихнаха, други се зачудиха. Абе гледаха ми сеира, ама нали са ми прЕАтели, какво да ма прайват?
Та така де днес е нещо като малък празник за мен!
Хайде сега турвам тука една виртуална свещичка, че то и бизнеса с восъка си е голяма работа. Хем за раждане, хем за погребение все си трябват свещички.
Хубав ден на вас от мен, пък ако сме живи и здрави догодина пак ши са срещнем на тоз` адрес.
Сега си мащам очилата и си слагам розовите, та да ми е розов живота до другата година :)
Та преди една година къде на майтап, къде наистина изтърсих ей тоя кулинарен блог в интернет пространството. Спеше ми кротко малкото синче и майка му готвеше, та пушек се вдигаше, та какво да стори бедната женица, като и тя с тежка диагноза, по-тежка и от най-тежкото селфи. Нали така се наричаше. Е, ама това е още по-страшно. КУЛИНАРНО СЕЛФИ! Казвам ви, страшна работа е. Направо си е хронично заболяване като крастата. Чешеш я, чешеш я, няма начесване. Защо ми трябваше да се захващам тогава, ама ай нА!
Гледам тогава и слюноотделям по едни красиви блогове, от хубав по хубав. То снимки, то аранжировки, то красоти, ум да ти зайде.И тогава единият от вътрешните ми гласове се изтъпани:
- Боже, как искам и аз да имам такъм хубав блог... - хлъц, мляс и си оправи разчорлената прическа.
- Хахахахаха.... олеле майко, видяла жабата, че подковават коня и дигнала крак. Къде си тръгнала да се мериш ти с блогърите, ма! К`во?! Ти знайш ли изобщо какво животно е туй блога? И без туй кат` та знам как са оправяш с технологиите, има да ти са смеят хората.
Изсмя се друг един вътрешен глас и се скараха жестоко като комшийки на плет.
- Амчи `ко пък. Що да не си направя? Ти знайш ли колко са като мен дето все ги е страх, да не би някой да им се смее. Ами да се смее бе, то нали смеха е здраве. Значи освен добро да направя на някой, друго к`во? Току виж някой друг и той се осмелил да направи блог. Нима е забранено?! Я си гледай работата и не ми се меси.
- Гледам си я аз, гледам си я. Всеки път като се къпя си я гледам.
Сдърпаха се жестоко двата гласа и накрая единият надделя.
Изтъпаних се и аз баш на 1-ви април с блог. Пуснах го да си пасе на воля из пространство и хем исках да споделя с приятели, хем не ми стискаше. Споделих го. Някой се усмихнаха, други се зачудиха. Абе гледаха ми сеира, ама нали са ми прЕАтели, какво да ма прайват?
Та така де днес е нещо като малък празник за мен!
Хайде сега турвам тука една виртуална свещичка, че то и бизнеса с восъка си е голяма работа. Хем за раждане, хем за погребение все си трябват свещички.
Хубав ден на вас от мен, пък ако сме живи и здрави догодина пак ши са срещнем на тоз` адрес.
Сега си мащам очилата и си слагам розовите, та да ми е розов живота до другата година :)
Коментари
Публикуване на коментар