Редките питки на баба Мара

Ето и една закуска, която помня от своето детство. Спомените ми за тези "редки питки на баба Мара" са изключително избледнели. Знам как изглеждаха, знам, че ги пържеше на тигана, докато ние се редяхме заедно с внука й, дали не се казваше Гошо, за поредната питка. Баба Мара ги поръсваше още топли със захар на кристалчета. Докато ги ядеш и те хрупкат между зъбките. Боже каква прелест!
Не знам защо никога не са се правили в нашата къща. Може би затова днес вкусът на тези питки ме върна назад в детските спомени, в къщата със зелената ограда, която днес пустее, а внуците на баба Мара вероятно са се пръснали по света.


 Продукти

1/2 кофичка кисело мляко
2 яйца
2 с. л.  захар
1 ч. л. сол
1 ч. ч. вода
брашно - колкото за гъстотата на палачинки

ПриготвянеПонеже имах под ръка работещ миксер, се възползвах и разбих сместа с него. Отне ми около 2-3 минути. След което самото пържене отнема по 1-2 минути на тиган.
Питките се пържат в тиган с повечко мазнина. Сипват се с голяма лъжица и това е ;) Изключително бърза, засищаща и много лесна закуска.



След като закусихме с децата се отправихме на вело разходка. Пътят ни мина през една поляна, на която пасяха едно магаре и една овца. Естествено овцата се оказа по-блага и по-мека за галене, та се спряхме и й отдадохме нужното внимание. Топлият хляб от фурната можеше да почака. Оказа се, че хлябът може и да почака, ама не в нашата торба. Купихме си каквото беше останало и продължихме по пътя си. Когато стигнахме до къщата на баба ми и дядо ми, децата някак си отново бяха огладнели и питките от раницата ми попаднаха точно в целта.
Баба каза, че тези питки едно време са ги наричали "лаланги". Нямам спомен баба да ми ги е приготвяла. Каза, че са ги правели само с брашно, вода и малко сода. Така ли е, не е ли? Нямам представа.