Сладкиш "Жадни вишни"

Продукти за блата

3 яйца

2/3  ч. захар

1 брашно

½ ч. л. сода бикарбонат

½ к. л. лимонена киселина

1 ванилия

масло, колкото кибритена кутийка

За вишните

20-30 бр. вишни

2-3 с. л. захар

Вишните почиствам от костилките и засипвам с 2-3 с.л. захар. Докато плодовете престояват, започвам подготовката на блата. Разделям жълтъците от белтъците в две отделни купи и разбивам първо белтъците с половината от захарата на сняг или докато се втърди сместа, така че като обърнете купата надолу, сместа да не пада. След това разбивам жълтъците с останалата част от захарта. След което добавям маслото (при липса на масло може да се замени с маргарин или 1/3 к. ч. олио). В малко вода ( 1 с. л. например) разтварям содата и лимонената киселина. Ако имате бакпулвер можете да използвате половин пакетче. Добавям към сместа с жълтъци и продължавам да разбивам. Последно добавям ванилията и брашното. Когато и втората смес е готова с помощта на лъжица смесвам двете смеси в една купа. В тавичка с хартия за печене изсипвам почти цялата смес, като заделям около една чаена чаша. Мятам тавичката в предварително загрята фурна и се заемам с вишните. Нареждам ги върху решетъчна лъжица, за да се отцеди максимално отделения от плодовете сок.
И така везната наклони в посока към сиропчето. Сиропирах го още топъл със студения сироп. След което поръсих с пудра захар. Оказа се добра комбинация от сладко и кисело. Лек и приятен сладкиш. След като „критиците” се прибраха хапнаха по 2 мини парченца, вечеряха и отново затвърдиха със сладкишче. Естествено не остана и троха, но пък вишни все още има, така че предстои дубъл ;)

През това време сладкиша е започнал да се надига и да прави много лека коричка отгоре без да придобива цвят и да се запича. Тогава е моментът за нареждането на вишните. Изваждам тавата, нареждам вишните и изсипвам останалата част от сместа за блата върху плодовете. Връщам за допичане. Проверявам с клечка за зъби дали се е изпекъл достатъчно и изключвам фурната. Приблизително около 30-40 минути е цялото печене. Оставям сладкиша в горещата фурна, но при отворена врата и започвам да се чудя... аджеба.... тоз сок от вишните, да влезе ли в едно свежо коктейлче с тоник?! Или пък да го използвам за сиропиране на сладкиша. Ами не е лесна работа да си зодия „кантар”. Затова и двете дядо попе. Единият пъть ши бъдИ със сиропиране, а другию пъть ши бъди с вирнати крака горе връз столчето и висока чашка със сламка към чинийката с парченцето.

И така везната наклони в посока към сиропчето. Сиропирах го още топъл със студения сироп. След което поръсих с пудра захар. Оказа се добра комбинация от сладко и кисело. Лек и приятен сладкиш. След като „критиците” се прибраха хапнаха по 2 мини парченца, вечеряха и отново затвърдиха със сладкишче. Естествено не остана и троха, но пък вишни все още има, така че предстои дубъл ;)