Кроасани с квас и кефир



Досега съм правила няколко пъти кроасани с квас и все още не мога да достигна хубава среда. Всеки път се старая, вторачвам се, тръпна им много и накрая все не стават баш, както си ги представям. Успокоява ме факта, че с кроасаните поне няма брак от гледна точка на това, че колкото и да е несъвършен винаги се изяждат у дома. А и как да е иначе, като продуктите са сами по себе си вкусни, а дали ще се получат кифли или кроасани, все тая.
Та защо е тази предистория. Ами защото тази рецепта, за която ще пиша беше "замесена" за кифли, но се получиха много по-кроасанчести, отколкото най-добрите ми кроасани до момента.
Ето как започна всичко.

ПРОДУКТИ

    2 яйце
    100 г кефир (може да се замени с кисело мляко)
    20 г вода
    60 г захар
    6 г сол
    415 г обикновено бяло брашно, в моя случай беше София мел класик
    160 г квас с хидратация 70%
    60 г студено масло за тестото
    250 г масло за ламинирането 


    Реших да оползотворя едно едно квасче и едно кефирче, което ми остана след приготвянето на палачинки и какво, какво реших да го метна в някакво малко тесто.
    Сложих кефира, ей така без да го меря, но трябва да е бил около 100-тина милилитра. 
    Сложих и две яйчица, около 2 супени лъжици вода, захар, сол, квас - квасът ми беше 160 грама. За него съм сигурна, както и за брашното - брашното бяло на София мел излезе 415 грама, последното в пакета.
    Измесих всички съставки и добавих около 60 грама краве масло директно от хладилника.
    Разтегнах няколко пъти. И докато учех с първокласника, виждах, че няма да успея да стигна до тестото, затова го прибрах в хладилника за по-късно.
    Късно вечерта ми дойде наум, че има едно тесто в хладилника и какво, какво да го правя. Абе аз що не се опитам да го ламинирам като кроасан.
    Речено, сторено.
    Ламинирах три пъти.
    Прибрах в хладилника отново.
    На сутринта разточих финално и оформих като кроасанчета, а изрезките сглобих в една топка, разточих и навих също като кроасанчета.
    Втасването пак беше по програмата "Дистанционно обучение на първокласници и седмокласници"
    Тестото втаса по някое време, но не ми беше до печене. Сложих готовите втасали кроасанчета на студено и ги изпекох днес за закуска. Както бяха студени, директно в загрятата фурна. Пекох без реотан, долно и горно печене на 220 градуса за 15 минути и после намалих на 200 за още 10 минути. Отдолу се бяха попрепекли повечко.
    Броя ги за едни от най-успешните ми кифли-кроасани :)

    Допълнение със стъпките:
    Захраних квас сутринта и замесих тестото ранния следобед. Направих три последователни разтягания през 30 минути и го оставих да втаса на стайна за час, след това го прибрах в хладилника.
    Подготвих си маслото във формата на квадрат с размери 20х20 см и го оставих в хладилника.
    На плота поставих няколко студени пакета от фризера, за да охладят малко топлия плот в кухнята ми, където е 24 градуса. Върху пакетите сложих и точилката, да се охлади и тя.
    Изчаках малко да стегнат маслото и тестото и ги извади и направих първото ламиниране.
    След това ги при рах в хладилника и след 45 минути направих още едно ламиниране.
    Оставих в хладилника за през нощта.
    На сутринта разточих финално тестото. Върнах го за 10 минути в хладилника, докато търсех свободна линийка с явното желание да ги нарежа еднакви. Учениците ми предложиха рулетка. Не трябваше да ги питам, а да си я отмъкна, но ей нА. Човек от добрината си пати, ейййй тцъ тцъ тцъ. 😂😂😂
    Извадих тестото и ги нарязах на око. Мисля, че няма чак толкова драма.
    #айсиктир #рамерътнямазначениеПОНЯКОГА
    Оставих да втасат на стайна и като видях че напредват ги изнесох на терасата, където на студено успяха вече втасали да издържат до сутринта. Миналите втасваха 24 часа на стайна и така и не разбрах втасаха ли, не втасаха ли. Тогава ги пекох без да са увеличили обем, но вътре във фурната пораснаха.
    Печене:
    Изпекох ги за 15 мин на 220 градуса, като се зачервиха намалих градусите постепенно до 160.









     















    Край на преживяването :)

     А ето какво се случва с изразвянето на краищата на тестото.
    Пак си играем. Този път и малкият участва. Формички най-различни, без правила, само фантазия и удоволствие от многолистната терапия.










    Коментари

    Популярни публикации