Орехови кексчета за здраве

 

Понякога има дни, които предпочиташ да проспиш и да се събудиш, ако може на следващия ден, пък ако ще дори това да е в понеделник. Та днешния не искам да си спомням как започна и затова ще запечатам само приятните.
Най-малкият член на фамилията ме гледа като кутренце в очите и ми се моли с медено гласче и формичка за мъфин, която е измъкнал тайничко от шкафа:
- Мамо, моля те кееес. Моля, те мамооо! Кееес!
Баткото се гушка болнав и тръшнат от нещо адски гнусно, което го кара само да притичва до банята и да се връща пребледнял и влачещ се.
- Мамо, не те пускам. Няма да ходиш никъде. Искам да останеш да ме гушкаш.
След което се вкопчва още по-силно в мама.
- Ееее, мойту мама. Аз гу(ш)кам.
В някакъв момент на баткото му просветва и му става скучно. Като ангел с ореол се появи таткото с оферта за отмяна на ветото върху гледането на филми и Богдан ме пусна като хартиен самолет от седмия балкон. Малкият вече беше забравил за кекса, щом татко му ще е наблизо и ще го гушка.
Влязох в кухнята още по пижама и реших, че днешното кафе ще го пропусна. Достатъчно ми беше безсънието в тази дълга нощ, предпочитам да ми замирише на нещо вкусно, да ми стане топличко. Върнах се отново към детската, където тримата ми мъже се бяха сгушили един в друг и вече бяха на кино. Прокраднах се, насладих се на картинката, която ме изпълни някак с любов и уют и с бързи стъпки се отправих към куФнята за пореден път.
Вземам от шкафа купата и дървената лъжица и се започва:

- 3 яйца
- 1 ч. ч. захар
- отрязвам си бучка от замръзналото кокосово масло
- 1 ч. ч. кисело мляко и равна чаена лъжичка сода
- 1 ч. ч. ситно смлени орехи
- 1 ч. ч. бяло брашно
- 1/2 ч. ч. пълнозърнесто брашно
Разбивам яйцата със захарта и кокосовото масло. Добавям киселото мляко с угасената в него сода. Постепенно и пресятото бяло брашно, хоп и орехчетата. Видя ми се редичка сместа и се наложи да сгъстя с пълнозърнесто брашно. На финала се сетих, че няма никаква мазнина и кокосовото масло ми е крайно недостатъчно. Признавам си, че работих с бутилката олио... така на око, по приятелски, намигнах и леко и тя се изля, колкото си трябваше. Може би около 1/3 чаена чаша.
Получиха се страхотни кексчета, надуха се пукнаха се, а едно от тях си заплюх. То е по-специално. Изпечено във формата на сърчице, надигна се и се пукна, като отново образува форма на сърчице. Кой го изяде ли? Ами болното хлапе, то е ясно. А, малкият дребосък, който си ги поръча, така се зарадва на фигурките мечета. Излапа сладко едно мече и се отправи на разходка с тати към пазара ;)

Наснимах кексчетата, написах си приказката и ви ги споделям.