Курабиени вдъхновения

Правих си невероятни експерименти тези дни в кухнята. Единият от тях беше опит да направя едни по-различни, по-здравословни и по-хранителни бисквитки. Та вчера сутринта, пека аз едни "живи" бисквитки с много ядки, семена, сушени плодове, рожков, мусковадо и мед, всичко това на основата на пълнозърнесто брашно и микс от овесени, ръжени, ечемичени и пшенични ядки. Казвам "живи", защото тестото, приготвено с квас, дори след изпичане остава "живо", както и самите полезни бактерии в него. Та изпичам една "бисквитка" и я разчупвам на три. Едната на детето, едната на таткото и едната на мен. Опитвам и питам таткото???
- Ами не са лоши, просто не са сладки. Защо не им сложиш малко шоколадови парченца или да ги полееш с шоколад отгоре.
През това време, бисквитката от ръката на малкия е изчезнала.
ОК. Реших, че имам за сега 50:50 харесвания и не-харесвания и е ясно, че моята везна ще наклони нещата. Та на мен също ми се видяха, не толкова сладки и реших, че наистина им трябва още сладост, та добавих мед върху самите бисквитки, непосредствено преди да ги мушна в тавата за печене.
Резултатът!
Тъй като това не ми беше основната дейност, естествено някои ги прегорих и не ставаха, другите, които станаха ги сложих в кутийки на плота и оставих малчо да се обслужва. Полека лека "фитките", както ги нарича той взеха да намаляват, та се наложи да ги вдигна тайничко на високо. На следващия ден нямах желание да прекарам нито минутка в кухнята въпреки, че ми се наложи да сложа закуската на децата, да приготвя кутията с обяда на баткото, да му сложа и нещо за следобедна закуска, защото противно на режима ни беше решил, че иска да прекара време със съучениците си и да отиде на занималня. Естествено си трябваше и храна за целодневния престой в училище, защото от лавката цитирам: "Там няма какво да си купиш. Има само кроасани и хапнеш-нещо-глътнеш-нищо." С последното наричаме събирателно всички боклуци от вида "Зрънчо", "Слънчо", "облачко" и т.н.
Та в 10.10 ч вече успешно се бях телепортирала заедно с дребосъка пред блока и вече чаках едно негово приятелче и майка му за компания. Ключът за колата ми топлеше ръката в джоба и само чаках да се появят двете дами зад ъгъла, за да им предложа едно бягство от градската детска площадка. Качихме се на пежонката и беж Лиске да бягаме към Бояна. Предполагам, че сте чували за Сребърната вода в Бояна. Е, точно там отидохме. Намерихме тук-там неразтопен сняг, а под снега... ха! Изненаааада!!! Къпини! Децата ги хапнаха, измиха си ръцете в снега и продължихме по кратката и разкаляна пътека нагоре. Блазе му, на който живее в Бояна, ако не за друго поне за свежия въздух. Толкова близо до София и в същото време толкова далеч. Няма найлонови опаковки, няма цигарени фасове, няма никакви боклуци. Децата играха на събиране на съчки за огън, катереха се и скачаха. И огладняха. Хахаха... не може да бъде. Нали бяхме излезли за малко, естествено не носех сериозна храна, но за всеки случай бях мушнала кутия с бисквитките от предния ден. Децата ги хапнаха всичките до една. Телефонът ми звънна, за да ме подсети, че е време да потегляме обратно. Джуджетата със зачервените нослета се кротнаха в колата, усетили, че предстои време за почивка и отмаряха лежерно на задната седалка. На изпроводяк нашите придружителки ни благодариха за разходката и компанията, а малката принцеска ми рече най-неочаквано:
- Благодаря ти, Яна, за бисквитката.
И така два пъти за 3 минути.
Толкова ми стана приятно. За пореден път се убедих, че най-искрените дегустатори са децата. Техните коментари са винаги от сърцето, винаги неподправени и откровени. Щастливи са хората дарени с деца! Пожелавам на всеки да изпита това щастие.
Съжалявам, че не записах рецептата за тези бисквити, но ще има и по-хубави и то много скоро.