Свинско с повече праз и още нещо

Не знам защо ми е да я пиша изобщо тази рецепта, ама хайде да речем, пък че на някой може да му е от полза. Когато купувам месце, винаги го измивам преди да го готвя. Баткото си поръча яденето за обяд да е с месо, но да не е гювеч. Да е с много праз и зелен боб. Ъъъ! Добре, де имаме отправна точка. Малкият пък обожава моркови и както и стана в този случай, малечко-палечко ги омете. Мисля, че в случая пропорциите надали са от значение. Затова ще наблегна на начина на приготвянето. Измих, нарязах и леко с ръце отцедих водата от месото. Добавих го в йената и го осолих леко. Оставих го във фурната и го разбърквах, за да не се залепят парченцата едно за друго и да стане една обща пържола. Месото започна да отделя водичка и тогава сложих олио, покрих с фолио на тавата, но не плътно, за да може да се изпарява по малко водата. Така месото започна да омеква. Преди да остане съвсем на мазнина добавих червен пипер и чубрица. Когато усетих аромата на червения пипер, добавих нарязания на ситно около 1-2 стръка праз, 1 морков, 6 малки гъбки и 2 картофчета. Върнах във фурната. След 2-3 минути извадих и поръсих с 1 супена лъжица брашно, около 1 кафяна чашка водичка и отново метнах фолиото, без да го притискам към стените, по-скоро като открехнат капак. Оставих яденето на 150 градуса и изхвърчах към училището. Трябваше да взема баткото и само един крос можеше да ме спаси от закъснение. Стигнах точно навреме. Докато Богдан ми разказва какво се е случило през последния час, минаваме и купуваме пресен хляб. Прибираме се и малката ми латерничка не спира да бърбори, бърбори, бърбори... Започвам да приготвям таратора, салатката и в някакъв момент звуковият фон изчезна. Откривам го с нова придобивка - открил е "Робинзон Крузо" и се е покрил да чете. Тъкмо да го привикам да ми помага в сервирането и баткото и таткото се появяват на вратата. Включи се втората по-малка латерничка.... "Баба Меца, (з)адавила кокУла. Тъкела вади кокУла. Даааа!...." Ясно, пак приказката за баба Меца и щъркела. Вече цял месец. Когато и последният седна на масата да се храни, дойде ред и на моята чиния - най-специалната, която трябваше за кратко да се превърне във фотомодел, преди да е изстинала.