В джобчето ми дрънкат сушенки вместо бонбонки

октомври 16, 2014

В джобчето ми дрънкат сушенки вместо бонбонки

Лисицата като не стигнала гроздето, казала: "Ами пък много са им високи цените на тези вкусни прясно изпечени деликатеси!"

Врътнала си красивата дълга опашка и решила, че за много по-малко и със сигурност качествени сама ще си ги приготви.
Та и аз така като Лисанка-Хитранка се разхождам един ден по един неугледен софийски сокак и запълвам времето, през което детето е на някакво си съботно занимание, другото е с таткото на туризъм по мъжки и аз нали също съм Хора, ами беж Лиске веднага на разходка. Улазям аз у един красив магазин с фантастично накичена витрина и с обещаващо деликатеси име. Тъй още от вратата усещам, че в този магазин освен, че витрината му е фантастично наредена и вътре си го бива. Фантастично ухаещи прясно изпечени курабийки с лавандула и мента, кроасани, там някъде и шоколадите "Гайо", за които на всички от Филибето можем само да им завиждаме, че нали там се правят и.... ред други благинки. Тъй докато рея поглед по красотите, не ми убягват и фантастичните им цени. Не мога точно да си спомня, колко струваше домашната лютеница, но със сигурност бурканче от към 300 мл се издигаше до висините на 9-10 лева. Чшшш, ало, `Свинети, моля Ви?! Вие за 10 лева знаете ли, че ще изкарам поне 5, че и повече таквИзи буркани. Е, вярно, че ще трябва и да отделя някакво време, ама пък няма да ми е за сефте. Ако не вярвате, ей на вижте ей тука една такава

рецептичка за лютеница, при това лесна. Та да продължа с приятната гледка в магазина. Персоналът много вежлив, едни млади,
мили и също толкова прекрасни момичета веднага се отзовават да те консултират и аз се възползвам. Интересът ми привличат едни енергийни блокчета (Еnergy bars), на които не мога да прочета точно състава, но виждам, че срокът им на годност е доста дълъг, сиреч не до края на седмицата, а до края на годината. Обясняват ми, че са съставени от сушени плодове и ядки. Аха, викам си аз, едно супер малко блокче струва само 3 лева. Ами сега. Хем ми свиди, хем си викам, абе ще ги прежаля, може пък да ми хареса и да си направя. И така и стана.
И така денят отмина, но идеята за енергийните блокчета си отлежаваше и в никакъв случай не беше зарязана. Просто си чакаше. И днес не щеш ли спешно, внезапно и наложително ми се наложи да ги направя. Е как тъй? Ами ей, тъй, на! Мислех си, че ще правя някаква бисквитена торта, още там куп други задачи, обаче не стана по моята. Естествено Малкият Принц се събуди по-рано от очакваното и беше порядъчно кисел. И точно, защото беше кисел се наложи майка му да облагороди характера на наследника си, за да не й се налага да си лекува нервите по-късно.
- Ваше Височество млади Принце, искате ли да бръмчим?
- Да!
Вадя веднага от хладилника пакета със сушените плодове (ябълки, сливи, круши), един плик със орехови ядки, какаовото и кокосовото масло. Хоп на тезгяха кацва и другия помощник кухненското ми роботче. Усмивката грейва на лицето на Принца, когато вижда, че ще има бръмчене. Правя показно - слагам ябълки и орехи вътре в отвора и го оставям сам да пуска копчето и да си бръмчи. Решавам, че едни овесени ядки в сместа, само ще облагородят и омекотят вкуса на ядките и сладостта на плодовете, така че смело сипвам и овесени ядки. След като смляхме всичко се получи една ронлива смес, която трябваше някак да се хомогенизира и стегне, затова добавих по малко от двата вида масло - какаово и кокосово, плюс една лъжица мед. Вече нещата стояха по другояче и докато умувах как точно да го направя, защото види се концепцията ми бЕгаше, то Нашето Височество се беше насочило правилно към купата и си похапваше с лъжицата от прекрасната смес. А, забравих да кажа, че сложих и малко канела. Нали все пак плодовете са предимно ябълки. Та времето ни свършваше и трябваше отново да излизаме, сложих част от сместа в едно пликче от тези с ципчетата и го сплесках като плочка. Потеглихме навън да посрещнем Първородния син от тренировка. А той милия нали сладолед не е ял от вчера, веднага пита дали можел да хапне сладолед. Иииии контра удар!
- А искаш ли да опиташ домашно Corny?
- Това какво е?
- Едни такива, които Стефи ги яде.
- А, да! Ами добре.
...
- Хм, искам още.
- И на тебеее... - провиква се Малкото Височество.
Пликчето свърши преди да е придобило желаната форма.
Късно вечерта, след като заспаха, реших все пак да оформя макар и малкото останала смес и да добавя към кутията с храната на ученика. С помощта на домакинско фолио и точилка докарах ето тази почти квадратна форма. Сложих във фризера и утре сутрин ще се опитам да разрежа на блокчета. Ще видим какво ще се получи. Ако не стане "плочка" ще се яде на трошички ;) Ако пък успея да го снимам, ще добавя, ако ли не... ами здраве да е! Важното е да ви подхвърля идеята, пък вие сами ще си ги направите ако решите, че дори и по-хубави.

Първата ми работа беше да запретна ръкави и да събудя един отдавна заспал квас, който чакаше Принцесата да го целуне, за да не стане жаба. ;) За кваса много съм ви разказвала и няма да се повтарям. Този път забърках хляба само с вода, сол, олио и естествено и брашно. Стана чудесен и реших, че няма да съм си аз, ако не му сложа и още нещо, та веднага една шепа маслини Каламата бяха обезкостени и пренесени в жертва на тази вкусотия. Ръснах му отгоре и малко пшенични трици, за да е по-Ентересен и като се изпече, обиколи си нивата и някои хора се събудиха от следобедния си сън. Дружно с хлапетата хапнахме топъл хлебец, сиренце, доматки и ... ами навън естествено. Кой си има домашни любимци, си ги разхожда.