Есенна запеканка с карфиол, червено цвекло и бекон

Има една секция наречена "Забъркотин". Част от продукцията, която излиза като краен резултат изобщо не влиза в чиниите. Ако се намери читав фотограф, може и да изографиса срама в пресата в рубриката на Вили Г. "Не правете като тях да не станете за смях". Обаче пък може и друго да се пръкне. А именно едно сполучливо "Забъркотинче", което много за бързо влиза в чинията, колкото да създаде трудова заетост на Мара-Миячката-на-Чинии.
И ето как се роди това "чаве", плод на надареността на нашата главна героиня Мама Яна.
Викам си вчера: "Ама Яно, що си толкоз проЗта и само им готвиш на тия мъже пък на себе си да си сготвиш ей тъй нещо любимо, хич ни та бива. Ха`ди сИга, като си имат какво да ядат за вечеря тези твоите хубостници, вземи, че си задуши карфиолец, който само ти си ядеш. Па си хапни на воля, да ти се издуе корема като на попско чедо, кога преяло на задушница."
Речено - сторено. Значи таз другата Яна, кога ме подкукороса равна няма на себе си.

И така започва се. Ще си направя карфиол на пара. Ама я тука има и една глава цвекло, то и него най-много аз си го ям, защо да не си го сложа в кошничката със зеленчуците. Е, хайде от мен да мине, за малкия Виктор две морковчета, че обожава милия. Богдан ме вижда, че беля моркови, докато уж пише по български редом до мен в куФнята и веднага си резервира единия морков още пресен за него. И тъй редя си аз цвеклото в кошничката за варене на пара, до него моркова, ако може така по-встрани да не се боядиса от цвеклото. Все пак и вид да има. Хайде отгоре и розичките карфиол. Успях да събера почти цялата глава в една огромна 5 литрова тенджера.
Включих да се вари и по някое време си вадя аз едно карфиолче, поливам си го с олио, ръсвам му червено пиперче, натрошавам си малко сиренце връз него и тъкмо ще го хапвам с хлебец и Викторчо се появява готов наспан. За него има приготвена за следобедна закуска една купичка с ябълка, круша и сурови орехчета. Почва той да си похапва, обаче нали е "копирач" като ме вижда какво ям, веднага се присламчва. Порцията ми изчезна, Богдан успя да изяде доброзорно една хапка, след което каза, че всъщност било вкусно. Телефона звънна. Време е за вечерната разходка на домашните любимци. Бързо обличане, раницата, вода, връхна дрешка, каски, колела... заключване. Бегом и вече сме навън. Прибрахме се по живо по здраво и излизайки от асансьора ми замирисва някак вкусно, ама и много познато. Сякаш вече днес у дома веднъж миришеше на същото. Опаааа! Някой сети ли се да изключи зеленчуците на пара? Явно ще ги ядем на скара! Ужас! Мразя загоряло дъно. Прекръствам се и влизам с надеждата да са на пара, а не на скара.
Има Господ! На пара са! Цвеклото се е сварило, а карфиола ще се разпадне, ако не го подхванеш от вси страни.
И така... На другия ден сутринта решавам, че ще си направя запеканка. Естествено в същия егоистичен дух - за Мене си! Намазвам дъното на керамична мини тавичка. Застилам го с тънки филийки бекон или май беше свински гърди без кост, да точно така, които услужливо ми резнаха в кварталните хали. Отгоре филийките цвекло, натрошено сиренце, карфиол и отгоре върху всичко леко сол. Чукнах едно кокоше и две яйца от пъдпъдъци, просто защото ги имах, добавих една супена лъжица кисело мляко, щипка колкото грахово зърно сода бикарбонат, една почти равна супена лъжица брашно, малко олио и разбих с вилицата. Залях запеканката с тази благинка и оставих да се пече. Този път се уверих, че съм изключила фурната преди да изляза.
Ето какво се получи. Добре, че само малкия яде, та остана половината тавичка. Преди да я погълна се стърпях да я щракна. За останалите... ще трябва да повторя упражнението, ако искам да опитат. Иначе да вмъкна, че вкусът на запечено-препечения бекон беше божествен в комбинация с леко препеченото и в същото време мекичко карфиолче. Хммм... нямаше време иначе и чаша червено вино би му стояла добре. Пък защо не и биричка ;)