Фамилно обременена рецепта за таратор
Ами то човек като седне на маса, пък като се развържат едни езици, пък като се заразправят едни истории, цели легенди. Та така и ние голяма фамилия, дълги трапези, дълги седенки. По-малко телевизия гледахме, повече си говорехме, някои пееха, други танцуваха, кой какво му иде от сърце.
Та някои семейни истории са ни любими и като деца си спомням как подвиквахме я на баба ми, я на баща ми да ни разкажат отново и отново поредната смехория.
Ето и една любима история, свързана с готварските тефтери.
Моята баба по бащина линия се казва Яна. На нея са ме кръстили моите родители преди време и да ми е жива и здрава бабата още дълго да ни радва и ние нея. Традиция било, пък отчасти и си спомням, петъците да се потегля от Русе към село. Апартаментите опустяваха за две вечери, когато всички и трите деца на баба Яна, заедно с внуците се отправяхме на село, за да напълним къщата й. Оженила се млада, нямала дори 17 години. Родила три деца - Добри, Васил и Севдалина. Млада я застигнала и критическата възраст. Тежка критическа карала жената, хич не е смешно, но за щастие този период отминал, като в хрониките останали само веселите истории като тази. Пристигаме на село в петък вечерта. Баба и дядо вече са ни изпреварили. Баба е спретнала вечерята и ни чака да сервираме и да сядаме. Редим вилици и лъжици за 13 калпака и сядаме на масата. Баща ми започва с таратора, явно първи и пита баба ми:
- Майко, какво си слагала в таратора?
- ?!
Баба Яна гледа някак виновно, леко сконфузено, сякаш и убягва този точно момент от приготовлението.
- Да не си слагала ванилия?
- Що бре, Василе? Не се ли слагаше?
Дядо ми, който отдавна бил приключил с таратора, още преди гостите да са дошли, като кипнал, като се ядосал.
- Пу, да му се не види знаех си аз, че нещо не му е наред на тоз` таратор... - и занареждал едни дълги добруджански изрази, дето не са за деликатни уши.
Ядосал се, види се, човекът, че се е минал да изяде таратора без окото му да мигне, а някои още на първата лъжица и се усетили каква е работата. Съдба какво да се прави! Към едни щедра, към други пинтия!
Та някои семейни истории са ни любими и като деца си спомням как подвиквахме я на баба ми, я на баща ми да ни разкажат отново и отново поредната смехория.
Ето и една любима история, свързана с готварските тефтери.
Моята баба по бащина линия се казва Яна. На нея са ме кръстили моите родители преди време и да ми е жива и здрава бабата още дълго да ни радва и ние нея. Традиция било, пък отчасти и си спомням, петъците да се потегля от Русе към село. Апартаментите опустяваха за две вечери, когато всички и трите деца на баба Яна, заедно с внуците се отправяхме на село, за да напълним къщата й. Оженила се млада, нямала дори 17 години. Родила три деца - Добри, Васил и Севдалина. Млада я застигнала и критическата възраст. Тежка критическа карала жената, хич не е смешно, но за щастие този период отминал, като в хрониките останали само веселите истории като тази. Пристигаме на село в петък вечерта. Баба и дядо вече са ни изпреварили. Баба е спретнала вечерята и ни чака да сервираме и да сядаме. Редим вилици и лъжици за 13 калпака и сядаме на масата. Баща ми започва с таратора, явно първи и пита баба ми:
- Майко, какво си слагала в таратора?
- ?!
Баба Яна гледа някак виновно, леко сконфузено, сякаш и убягва този точно момент от приготовлението.
- Да не си слагала ванилия?
- Що бре, Василе? Не се ли слагаше?
Дядо ми, който отдавна бил приключил с таратора, още преди гостите да са дошли, като кипнал, като се ядосал.
- Пу, да му се не види знаех си аз, че нещо не му е наред на тоз` таратор... - и занареждал едни дълги добруджански изрази, дето не са за деликатни уши.
Ядосал се, види се, човекът, че се е минал да изяде таратора без окото му да мигне, а някои още на първата лъжица и се усетили каква е работата. Съдба какво да се прави! Към едни щедра, към други пинтия!
Иначе за статистиката у дома обичаме два вида таратор: "Жътварски таратор" и "Таратор без ванилия".
Първият се приготвя с краставица, копър, чесън, сол, олио, оцет и вода вместо кисело мляко. Лятото обичам да го държа в хладилника и да си го наливам в чаша. Другият си е просто таратор, за който рецептата отдавна е измислена ;)
Коментари
Публикуване на коментар