Тортичка за пораснали момичета

Ще си я запиша и тази история, просто защото след време ще ги забравя, така както забравям куп други неща. Моят много много специален племенник, който е на цели 5 години и вече втора година ми отправя най-страхотните пожелания за рождения ми ден, вчера отново ме изненада с новото си пожелание.

- Лельо! Честит рожден ден! Пожелавам ти да си много красива!
Това и миналата година ми го пожела. Явно има какво още да се желае!
- Пожелавам ти да ти е здрав рожденият ден! И... да станеш фея!
Ех, миналата година ми пожела да стана русалка. Явно вече е време да се кача едно ниво по-горе. Може би феите са някак по-възвишени и красиви, а може би просто наближава периода с Феята на зъбките, която за всяко паднало зъбче подарявала на децата подаръче! Идея си нямам, но признавам, че това са ми едни от най-сладките пожелания, които могат да ми докарат диабет преди да са пораснали Сладковците!
Имаше и продължение...
- Лельо, а ти на колко години ще ставаш?
- На 36, миличък. 
- И аз ще ставам на 6 следващия път.

Малко ми заприлича като на разговора между Червената шапчица и Вълкът... Само дето не ме питаха, защо са ми толкова големи зъбите ;)

Понеже обичам пъстрите неща, подаръците ми бяха пъстри и весели, както и пожеланията на приятелите. Разбира се и тортата ми беше много пъстра... хаха. Не! Шегувам се. Не ме бива в правенето на торти. За мен това е висш пилотаж. Обожавам да гледам прелестните произведения на изкуството, направени от майстор-сладкари, но ми е грехота да ги разрежа, още повече пък да заръфам като куче тези шедьоври. А и честно да си призная, не ме блазни мисълта да ям нещо, в което има боя, пък било то и сладкарска, безвредна или както веднъж чух двама мъже на средна възраст да си говорят на тема хранителни бои и единия сподели:

Ама те такива безЦВЕТНИ бои.

Затова предпочитам безцветно кафяви или безцветно белите торти. Реших, че с тортата трябва да си помогна от предния ден. Разполагах с изключително кратко време в кухнята. Трябваше да мина през офиса, да разпиша неплатената си отпуска за следващите 6 месеца, което всъщност си беше и най-големия ми подарък за рождения ден... да изведа малкия навън, да взема баткото от училище, да обядват, да приспя малкия, да се помоля на черженцето пред вратата да спи... хмммм... 4 часа и докато големия учи, аз да се маскирам на Мара-Готвачката и да приготвя тортичка за следващия ден. Явно съм останала по-кратко пред килимчето или съм се отплеснала в други опаковани в подаръчни хартии молитви... и така малкият се събуди след час и половина спане. Та добре, че предвидливо заложих на старото и изпитано.

Сканирах по диагонал рецептата за "Негърче", която услужливо си бях вкарала в блогчето преди време. Напудрих я с 2 тлъсти супени лъжици рожков, зарязах всякакви ванилии и си казах, тази ще е черна, та черна. Тортата черна, да изпъква на фона на пъстрото празнично настроение. Не ми досвидя и употребих цяло пакетче какао на другаря Йоткер, взех му всичките 50 грама и ръката ми не трепна.

Започнах да пека и се оказа, че формата ми пропуска отнякъде. Не беше много, но все пак си беше една основателна причина да си помисля, че покупката на нов ринг със свалящи се стени е оправдана. За поднос използвах и без това ненужната и безполезна стъклена плоча от микровълновата фурна. Точно ми пасна на 26 см форма за печене. Късно вечерта намерих време да сиропирам и да скрия тортата. Тортата щеше да се яде вечерта на следващия ден, така че имах време да поработя, ако все пак се намери муза.
Станах сутринта и както обикновено изпратих Богдан на училище. Пътьом си събрах отново листа. Вече няколко дни го правя... златни от липата, намерих и едни прекрасно червени, а тази сутрин специално се отбих и си откъснах зелени от една вишна. В главата ми се беше заформила идея. Щях да направя шоколадови листенца, с които да украся после тортата. Така и не стигнаха до украса. Явно тези неща се правят със специална смес. Но кой ти има време да рови и да търси... Както и да е листата много се харесаха на облизвачите. Усърдно ми предлагаше колегата: "Мама, (о)пита?! Мамо, икаш ли (о)пита?"