Гюзлеми с натурална закваска

Закуска с квас

Много ми е трудно сутрин като стана да отговоря на въпроса: "Какво има за закуска?". Ако не съм си подготвила отговора от вечерта, значи здравата съм я загазила. Три гладни гърла и никаква идея за запълването им. Това си е достатъчно основание, човек да си налее чаша горещо кафе и да помисли трезво.
Това, което имах от вечерта беше две заготовки тесто и двете приготвени с натурална закваска от ръжено брашно. Първата беше измесена с бяло брашно, сол и захар, а и този път реших да сложа и малко олио - около 2-3 супени лъжици. Измесих веднъж тесто и го оставих да втасва през нощта, както обикновено. Е, да! Ама, не! С живата закваска е като предаване на живо, никога не знаеш, какво ще изкочи зад ъгъла. Та на сутринта намирам една втасала, недовтасала, корава почти, но еластична топка тесто. Запретвам ръкавите на пижамата, защото тия неща не се правят в будно състояние и се потапям в моето приключение с голям ентусиазъм.
Първо-мърво: измесвам тестото още веднъж. Какво да се прави, просто не мога да се въздържа да не го пипна.
Второ на второ: разделям го на малки топки.

Всяка топка разточвам, добавяйки нужното брашно.И се започва вече пълна импровизация. Първите листи направих, като настъргах домашно краве сиренце и кашкавал, завъртях един кръг със супената лъжица, поливайки на тънка струйка разтопено краве масло. Сгънах ги като пощенски плик и ги метнах в тигана.

Реших, че тази заготовка може никога да не се появи отново на кухненския ми плот, затова беше задължително да я изцедя до край откъм идеи.

И така - малко риган и мащерка от торбата с билки, събирани лятос на вилата.  Сирене и кашкавал се оказаха прекрасна комбинация, така че надграждане ми беше нужно. Хм, да! Буркан розови домати от оранжерията на баща ми се намира винаги под ръка. Сложих една малка част да се отцеди и продължих с ровенето в хладилника.

Хм, защо не няколко тънки резенчета лук за готвене, ама съвсем малко, просто за идеята и леко хрупкавия полуопечен вкус. Момент да попитам главния дегустатор. Да! Каза, че няма проблеми. Което значи, прави каквото знаеш, ще ям, каквото ми дадеш.

Маслини! Да. Риган, мащерка и маслини. Натурални зеленки маслинки. Естествено капки зехтинче отстрани само, не върху плънката.

И запечатваме в плик да не избяга, докато я метнем в тигана.Ние си хапваме мазничко, така че една супена лъжица домашна свинска мас, ще ги направи много хубавки. Може да се изпече и без мазнина. Пробвах и така. Станаха като пърленки. Невероятно вкусни също така.

Сложете ги под капак, за да омекнат. Докато печете, нека първите се задушават.
Е, добре, че направих поне тази последна снимка, защото от готовата продукция не остана нищо за снимане в чиния. Явно ще трябва пак да се прави :)