Козунак с квас

Предлагам ви да разгледате тазгодишната ми версия на козунака с квас от 2015 година.  
Нали съм Тома Неверни, докато не опитам не вярвам, че могат да станат хубави

козунаци. Намерих няколко рецепти в интернет и след като ги ревизирах се спрях 
на ето тази от блога http://ivaalex.blogspot.com/2013/05/blog-post.html

Направих три козунака и с всеки следващ си отбелязвах къде трябва да “задобрея”. 
Тъй като вече рецептата е измислена, мога единствено да споделя опита 
си с префасонирането на рецептичката. 

Необходими продукти

6 яйца + 1 белтък, който използвах за приготвянето на плънката, а жълтъка 
оставих за намазване, за да не засъхне при голямото чакане го разбих с малко
вода 2ч.ч. захар .- първият си козунак направих с 1 чаша захар, заради бебока 
исках да е по-диетичен и се получи също добре
2ч.ч. мляко
1/2 ч.ч. от активния квас 

1/2 ч.ч. вода 

настъргана лимонова кора, тъй като не обичам есенциите

2 ванилии - винаги слагам по две
1 непълна ч.ч масло - тъй като моята баба приготвяше много вкусни козунаци 
само със свинска мас, реших, че ще смеся равни части масло, мас и олио, които 
разтопих предварително. Знам, че маста се слага, за да са мекички, олиото за 
конци, а кравето масло заради неповторимия си аромат
щипка сол
 

За поръсване

1 белтък

Сместа образува балони и е готова за първото измесване

2 с. л. захар

2 с. л. какао 
ядки

И така запретваме ръкави и с много мерак се хвърляме в загрявката за Великден.

Приготвям си “кладенче”, както казваше баба с част от брашното, което ще използвам. В средата изсипвам течните съставки - разтоворената във водата закваска, млякото, захарта и яйцата. Не разбих яйцата и захарта предварително, защото рискувах да разбудя домочадието и щях да си съботирам “загрявката за Великден”. Оставих кваса да активира сместа и когато започнаха да се появяват балончета. Добавих сол, ванилия, лимонова кора, 1/3 от разтопената мазнина и измесих с брашно.

Оставих да втаса. Отне доста време. Но и стаята не беше топла. Отново премесих с брашно и оставих за повторно втасване.

Тестото удвои обема

Третото измесване направих с мазнина. Разделих тестото на две топки, хем по-лесно се работи с по-малка топка. Разточих всяка от топките на дълъг правоъгълник и по дължината сложих предварително приготвената плънка. 

Навих на руло, след което усуках рулата и при всяко усукване използвах мазнина. Така постигнах апетитните “конци”. Поставих в съда за печене без хартия, без намазване, просто така. После срещнах затруднение при отлепването, затова при втория козунак използвах хартия за печене, изваждането беше съвършено лесно вече. И така зарязах любимото си занимание и изчезнах с децата навън. Когато се 

прибрах вкъщи с една прекрасна компания от приятели и техните деца, се оказа,  че козунака е съвършено втасал и без да се замисля го метнах да се пече. Пропуснах  да го намажа, да поръся със захар.... Направо забравих. Не можах 

да го изпека до съвършенство, поне за моите разбирания имаше нужда от още

време. Вкусът му след изпичане беше леко кисел и това се дължеше или на 

превтасване или закваската беше прекалено. Коригирах се в следващата доза, която приготвих на 

следващия ден и  пропуснах повторното втасване и измесване на козунака с брашно. Директно преминах

 на измесването с олио. Нямаше го киселия вкус, конците бяха на лице. Стана съвършен. 

Особености при печенето 

Козунакът е доста висок и си има нужда от 1 час печене, като в началото загрявам

предварително фурната на макс, после пека долу и горе. За да не прегори горната кора, слагам хартия

 за печене,

 която свалям накрая. Постепенно започнах да намалям градусите, като накрая 

завърших с 25 

минутно “сушене” на 150 градуса. Изпече се съвършено. 

И така оставям ви и отивам да пека следващия вече трети на брой козунак. 

От козунака с плънка не остана за снимка :)