Домашни бонбони с тиква тип "Рафаело"

Домашни бонбони с тиква и овесени ядки

Ето и още едно есенно предложение.
Днес белите представителки на моите тиквени произведения. Тия дни нещо ме е обхванала оранжевата вълна. Вчера бонбони "Трюфели" с тиква, а днес във варианта "Рафаело" - отгоре оваляни в кокос, а отвътре - сварена тиква, мед, овесени ядки, бисквити, смлени лешници.

Чудя се дали първо да ви споделя рецептата или да ви разкажа една история. Ще започна с рецептата...
Необходими продукти
- особено количество свободно време и също толкова мерак
- 1 чаена чаша сварена тиква, намачкана с вилица или пюрирана
- 1/2 кафяна чаша мед
- кокосово масло - сложих около 1-2 супени лъжици
- 1 чаена чаша фино смлени овесени ядки, ако нямате такива можете да ги смелите на робота или с пасатора
- микс от лешници и орехи - тук може да се сложат всякакви ядки, особено пък бадеми, хммм
- 5-6 бисквити по избор, но може да ги замените и с допълнително количество овесени ядки
- куркума - особена роля за цвета изигра и щипка куркума, казвам за цвета, защото вкусът не се промени
- кокосови стърготини

Приготвяне
Тиквата се вари без подслаждане, после се доовкусява с меда и бисквитите, които също са сладки. Всичко се смила, пасира и т.н., овалват се малки топчета, като ако нямате време можете да оставите това занимание за момент, в който ще имате възможност, хем сместа ще стегне в хладилника. Може да направите няколко от бонбоните, да ги оваляте в кокос и естествено, ако не ви хареса, пресегнете се към какаото и си направете "Трюфели" от останалата смес. Ще излязат около 30-40 бонбона.


И сега да ви разкажа историята, ако не съм ви загубила вече ;)

 Децата искаха круши за следобедна закуска и реших да им сложа няколко от първите "Рафаелчета", обаче си викам, чакай и да ги щракна първо, ама хайде и един разрез да направя, та да се види какво има отвътре. И така приключих експедитивно и поднасям чинията на децата, барабар с разрязания бонбон. Връщам се след малко в стаята при малчуганите. Чинията празна. Няма круши, няма бонбони. Невръстният - не го питам. Свидетелят и без това трудно му разбирам езика, все пак говори от има-няма два месеца и директно се обръщам се към баткото:
- Богдане, харесаха ли ти днешните бонбони?
- Ами той Виктор ги изяде. Аз не исках, защотоооо... този цвят.... ами виждал съм мисля веднъж на Виктор акото да изглежда точно така....

Е, как да ви сервирам сега, Приятели, как? От собствената си кръв и плът такъв искрен коментар... И естествено добавих си рожков и какао, промених цвета отвътре, насипах отгоре отново какао и хоп ето ти пак "Трюфели" за тези, които ги пожелаха.