Желе от японски дюли - първи опит

Дойде ред да си запиша в рецептурничето, как съм приготвила този експеримент, та да не се чудя догодина, какво беше, ама сложих ли това, ама колко, ама как. Обикновено така ми се получава, че за една година ме хваща склерозата. Та започвам с това, че японската дюля е вид декоративен храст, който се използва за озеленяване и разкрасяване на дворове и градини. Оказва се, че плодът на японската дюля, е също толкова полезен, колкото и красив, а за цветовете на този природен дар да не говорим... феерия в алено червено. Плодовете били по-богати на витамин С от лимона. Това го установих от опит... доста киселки са на вкус брррр... не само кисели, ами и стипчиви.

  Изобщо не бих си подсладила с тях следобеда. Виж за обикновената дюля, нея с удоволствие си я хапвам прясна, но тази е на всичко отгоре и прекалено корава. И понеже нямам излишни зъби за чупене, реших да ги хапнем на желенце, ако се получи естествено. Набрах ги в един прекрасен ден, като всяко растение ми предложи да си откъсна различен размер и форма, но като цяло са по-малки от лимончета. След като поседяха откъснати около 1 седмица и ми красяха кухненския плот, намерих време да ги почистя, тоест само измия и нарежа.

За нарязването - няма абсолютно никакво значение как ще го направите. Важното е да използвате целия плод.
При мен се получи много лесно, защото плодовете бяха здрави и всичко нарязано влезе в употреба.

 Сложих нарязаните плодове да се варят във вода, която да покрива плодовете и добавих още една трета вода към това. Оставих ги да поврат, докато омекнат плодовете. Прецедих течността с тензух и връщайки отново в тенджерата, измерих количеството течност и добавих същото количество захар. На литър течност - килограм захар. Може да мерите и с чаша. Чаша течност - чаша захар. Върнах отново на котлона, като усилих до последно, за да не се вари дълго време и да запази този красив цвят. Събрах отделената пяна с лъжица и когато започна да се сгъстява, добавих щипка лимонтузу, оставих да поври още 2-3 минути, изключих котлона и започнах да го пълня в бурканчетата. Сухи буркани, горещо сладко, затварям и обръщам буркана. Оставям го да изстине. Не варя буркани. По същия начин правя и желето от обикновените дюли. Получава се също толкова прекрасно на цвят, но когато го отворихме това е една идея по-кисело, но в никакъв случай неприятно кисело. Да речем като сладкото от сини сливи или вишни. И така вече си имаме желе, използвано като добавка към палачинките... хммм, чудесно. А от украсата остана само спомена ;)